РАЗКЪЛВА̀ВАМ, -аш, несв.; разкълва̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, св., прех. 1. За птица — с кълване наяждам много неща или нещо на различни места. Понякога покрай другата храна той [кълвачът] разкълвава орехи, бадеми. Ст. Дончев, ПНД, 32.

2. За птица — с кълване наранявам, раздърпвам много неща или нещо на различни места. Едновременно с това заработи телеграфът под диктовката на Паяка: .. Въздушното ято да прелети мигновено върху Бора, да разкълве шишарките, като пуща семената на земята! Н. Хайтов, ПГ, 27. Кокошките разкълваха оставената на двора черга.


Източник: Речник на българския език (онлайн)