РАЗКЪРВАВЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разкървавя като прил. Който е в кръв, от който тече кръв. Ако искаш да знаеш, баща ми и да се бия не ме научи! Що бой съм изял от хлапетиите в махалата! Вечно ходех с разкървавен нос! В. Пламенов, ГШ, 4. Лицето му беше издраскано и разкървавено. Й. Йовков, ЖС, 179. Горан, с разкървавени от побоя зъби, .., се обърна към Илия. Д. Ангелов, ЖС, 450. Смъртта / обилна жътва там нечакано пожена, / и буйно пянната река разкървавена, / .. / размята се и с рев повлече трупове / надолу. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 16, 16.