РАЗКЪРВАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разкървавя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя да потече кръв от тялото на някого, като го удрям; разкървявам. Той наистина беше добър боксьор и жънеше успехи, обаче не можа да разбере кога да напусне ринга и започнаха да му разкървавяват носа. Д. Кисьов, Щ, 483. Аз и моят колега Петров се сбихме. Той ми разкървави устата, аз му смачках носа, а това още повече ни ожесточи. Ст, 1966, бр. 1039, 1. Той го удари и разкървави лицето му с камшика си. Й. Йовков, СЛ, 126-127.
2. В съчет. със същ. р а н а. Правя да потече отново кръв от рана, която вече е заздравяла; разкървявам. Дръпнах коричката и разкървавих раната на коляното си. разкървавявам се, разкървавя се І. Страд. от разкървавявам. ІІ. Взаим. от разкървавявам в 1 знач. Петлите си нанасяха удари, кълвяха се и се разкървавяваха. Д. Спространов, С, 289.
РАЗКЪРВАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; разкървавя̀ се св., непрех. 1. Започвам да кървя, в резултат на удар, бой и др.; разкървявам се. От двете страни трънливите вършини го шибаха, магарето храбро ги отблъсква с дългите си уши, мусурата му са разкървави. Ил. Блъсков, ИС 2, 74. Въстаниците напрягаха сили и наново къртеха с ръце камъни от дуварите, за да открият дупки за цевите на пушките си. От това ръцете им се разкървавяваха. Г. Караиванов, П, 53.
2. За рана — започвам да кървя отново; разкървявам се. Той си спомни, че го чакат долу и поиска да отиде на прозореца, но страхът, че раната ще се разкървави, го накара да остане в леглото. Ем. Станев, ИК I и II, 360.