РАЗКЪРВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разкървя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разкървавявам. Къде можем да се мерим ние с техни благородия господа белогвардейците, които, миг след като се обидят, че са им заговорили на „ти“, могат за щяло и нещяло да разкървяват лицето на своя ординарец? Хр. Домозетов, ОР, 129. Четата изчака да се стъмни и тръгна в югозападна посока без път .. Клоните и прорасналите филизи на шубраците шибаха и разкървяваха ръцете и лицата им. Д. Ангелов, ЖС, 343. разкървявам се, разкървя се страд. и взаим.
РАЗКЪРВЯ̀ВАМ СЕ несв.; разкървя̀ се св., непрех. Разкървавявам се. Понякога [Калитко] се влачеше по гърди, като се ловеше за островърхите камъни, ноктите му се разкървяваха и стъпка по стъпка пропълзяваше напред. Ив. Хаджимарчев, ОК, 396.