РАЗКЪ̀РТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разкъртвам и от разкъртвам се. Първата кола спря неочаквано. Може би шофьорът бе забелязал съмнителните разкъртвания върху шосето. Д. Димов, Т, 613.
