РАЗКЪ̀РШВАМ, -аш, несв.; разкъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разчупвам, разтрошавам клонки от дърво или пръчки. Чу се шумолене на листа, а после и ясни човешки стъпки започнаха да разкършват сухите клончета по земята. К. Ламбрев, СП, 23.
2. Прен. Раздвижвам тялото си или някои части от него, обикн. за да се освободя от усещане за схващане, скованост. Дядо Васил разкършва ръце, прозява се високо. Й. Йовков, ЖС 1935, 115. — Отгде тъй, бае Стойко? — От София — отвърна Стойко, като разкършваше снагата, изтръпнал от дългото седене. В. Геновска, СГ, 208. По пътя все разкършваше плещи, сякаш се мъчеше да отхвърли невидим товар. Й. Радичков, СР, 27. // Движа, извивам гъвкаво, грациозно тялото си, обикн. да привлека, предизвикам вниманието на някого; кърша. Лина предизвикателно разкърши снага пред него. М. Грубешлиева, ПП, 220. разкършвам се, разкърша се страд. И само работата, оная работа, от която на човек му пращят кокалите и тялото му се разкършва, само тя го отвличаше и даваше друга насока на мислите му. Б. Обретенов, С, 204.
РАЗКЪ̀РШВАМ СЕ несв.; разкъ̀рша се св., непрех. Раздвижвам се чрез физически упражнения или труд. Я стани сутрин, че се разтичай, че се разшетай, ще видиш как ще ти премине, ще забравиш и болест, и всичко. И аз като стана, боли ме на сто места, ама като се разкърша — мине ми. Й. Йовков, Б, 10. Когато това занимание му омръзна, професорът стана и се разкърши пред прозореца, направи няколко движения за обтягане на гръдния кош, раздвижи главата си наляво и надясно и отново се върна пред писалището. А. Наковски, МПП, 59. Ванката се изправи зад дебелото дърво, протегна се, пристъпи няколко крачки, за да се разкърши. П. Стъпов, ЧОТ, 99. Гребането е друго нещо. Хубаво се разкърших. А. Каралийчев, НЧ, 70. //Движа се, като извивам гъвкаво, грациозно тялото си, обикн. да привлека, предизвикам вниманието на някого; кърша се. Тя се разкърши пред погледите на любопитните клиенти на заведението.