РАЗКЪ̀САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разкъсам като прил. 1. Който е с нарушена цялост, скъсан изцяло, много. Кондарев видя разкъсания плик на писмото да стърчи от джоба му. Ем. Станев, ИК I и II, 173. Рипнал Шарко, дръпнал Лиса. Тя изпуснала петлето и с разкъсано кожухче побягнала из гората. Ран Босилек, ВП, 13. Едва сега усети Стоян болки по ръцете и нозете си, видя разкъсаните ръкави на ризата си, разкъсаните по колената бели беневреци. Д. Талев, ЖС, 10.
2. За тяло, труп — който е на парчета, на късове. Зад тях .. се разкри бранно поле. .. Разбити черепи, разкъсани тела. Хр. Смирненски, Съч. III, 111. Във димни висини размятани летяха / разкъсани тела. П. П. Славейков, КП III, 285.
3. Прен. Който е с разстояние между частите. Дълго време Гроздан гледа след турците. Едрите им фигури тежко се полюляваха в разкъсаната и дълга върволица. Й. Йовков, Ж 1945, 168. Един дълъг разкъсан облак плуваше в синята дълбина на небето. Е. Йончева, ЗГ, 42. По небето се рееха бели разкъсани облачета. Д. Димов, Т, 688. Показа се и закъснялата, нащърбена месечина и студено надничаше през разкъсаните, бързо плаващи облаци. Д. Талев, И, 592. Дъждът мигновено се пресече заедно с веявицата и месецът позлати краищата на разкъсаните облаци. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 18. По стръмнините бяха надвиснали влажни зелени канари, а още по-горе, високо над разкъсаните облаци, сияеха снеговете. Б. Райнов, ЧЪ, 5.
4. Прен. Който е с паузи, прекъсвания. Откъм върха повя вятър, до нас достигна разкъсаната, но енергична мелодия на сигнала „сбор“: горе се строяваха за проверка. Др. Асенов, СВ, 88.
5. Прен. За изложение, мисли, спомени и под. — който е с нарушена логическа връзка или последователност между частите си. Ирина сви разсеяно веждите си, сякаш търсеше случката, изчезнала в мъглата на безброй разкъсани спомени от пиршества в Чамкория. Д. Димов, Т 2000 [еа]. В умореното му съзнание се мяркаха разкъсани, нерадостни мисли. Г. Райчев, Г [еа].
6. Прен. За сърце, душа — който е пронизан от мъчително чувство. Тя с разкъсано сърце гледаше как полуживото от страх дете се тръшна на тревата при биволите и примря. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 200. Когато главатарите и чорбаджиите решиха да напишат писмо до пашата и да се примирят, поп Никола помисли, че бог ги е научил на това и не възрази, макар да се чувстваше безкрайно уморен, с изтерзана и разкъсана душа. П. Стъпов, ЖН, 273.
◊ Разкъсана облачност. Метеор. Облачност, която не покрива изцяло небето над определено място. Денят ще бъде топъл, независимо от бюлетина на метеорологичната служба, отдето бяха съобщили, че ще има разкъсана облачност и кратки превалявания. К. Калчев, ДНГ, 8. Така свърши това весело пътуване, освежено от слаби северозападни ветрове, разкъсана облачност и падналия на места протоколен дъжд. Й. Попов, СЛ, 56.