РАЗКЪ̀САНО. Нареч. от разкъсан (в 3, 4 и 5 знач.). Движеха се безредно и разкъсано, по откритите полянки се явяваха само отделни групи. Й. Йовков, ПК, 86. Някои пушеха тютюн, други подвикваха на добичетата или говореха високо, разкъсано помежду си, така както говорят селските люде. Ст. Дичев, ЗС II, 206. Спомени от брачния ѝ живот разкъсано изникваха в паметта ѝ. Ем. Станев, Събр. съч. ІІ [еа].