РАЗКЪ̀САНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от разкъсан. Понеже няма отделни входове и чакалнята е една и съща, налага се болните деца да бъдат преглеждани сутрин, а здравите след обед. Тази разкъсаност пречи на работата. ВН, 1953, бр. 2051, 2. Първият период се характеризира с по-голяма разкъсаност на поставените за разглеждане проблеми. Пр, 1952, кн. 5, 94.