РАЗЛА̀Д м. Остар. Книж. Несъвместимост, разминаване. Склонността на художника и на хората, .., към изкуството на изкуството се поражда върху почвата на техния безнадежден разлад с окръжаващата ги обществена среда. Г. Бакалов, Избр. пр, 407.
— Рус. разлад.