РАЗЛА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За съд — който е с голяма площ и ниски стени. Върху нея [масата] е поставена разлата паничка с мед. Т. Влайков, Пр I, 239. Разлата тава.
2. Който е с голяма площ; широк. Всред разлатото поле, .., край брега на голямо блато, в скрита подземна колиба светят две цигари. Елин Пелин, Съч. I, 187. Шосето пред мен се спускаше в една разлата падинка. Н. Тихолов, ДКД, 59. Посред града се извиваше бавно широкият зелен Етър без бързеи и въртопи, с разлати вирове, където се оглеждаха кулите на Царевец. Ст. Загорчинов, ДП, 275. В един голям тиган цвърчаха шумно тестени късчета, които бързо бухваха в кипящото масло и щом ставаха златистокафяви, готвачът ги събираше с една разлата, надупчена лъжица и ги слагаше в широко блюдо. Д. Талев, ГЧ, 51. Помнеше го едър, с широко лице, весели малки очи, устни, сякаш набъбнали от веселяшката му бъбривост, разлат нос, чиито ноздри още повече се разширяваха, когато се смееше. П. Славински, ПЗ, 136. Царев връх, разлат, гол, .., изглежда твърде близко. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 59. Седяха и лежаха болните в халати / по пейки и по столове разлати. К. Христов, ЧБ, 400.