РАЗЛЀПВАМ, -аш, несв.; разлепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Лепя, залепвам нещо (афиши, съобщения и др.) на обществени места за съобщаване, информиране за нещо. Ганчо раздели хлапаците на две групи — по-големите да разлепват афишите, а по-малките да продават вестниците и книжките. П. Здравков, НД, 49. Кондарев бе отпечатал позиви, някои от които саморъчно разлепи из уличката. Ем. Станев, ИК I и II, 110. Завърналите се от фронта войници пренесоха във Велико Търново и холерата. .. Пред окръжната и градската амбулатория и на училищните врати разлепиха наставления за предпазване от епидемията. Ст. Мокрев, ЗИ, 72-73. През деня общинският служител беше разлепил нови некролози. Д. Добревски, БКН, 6.

2. Отделям нещо, залепено за нещо друго; отлепвам. Противоп. залепвам1. Тръскането и насрещният вятър разлепиха брадата му от една страна; той я отлепи съвсем и я прибра в джоба си. Ст. Дичев, ЗС II, 690. // Отделям частите, краищата на нещо, които са били залепени; отлепвам. Противоп. залепвам1. Беше свикнал да чете отворените писма, понякога разлепваше и затворените. К. Калчев, ЖП, 150.

3. Прен. Отделям нещо плътно допряно, притиснато до друго; отлепвам. Книгата така беше залепнала към шкафа, че едва я разлепих. // В съчет. със същ. у с т а, о ч и, к л е п а ч и — отварям, обикн. с усилие; отлепвам. Турецки едва разлепи очи. В стаята надничаше сиво московско утро. С. Бранц, КП (превод) [еа]. — Приятелю Гено, — обади се Калмука, който, .., дремеше в кюшето до тезгяха, и с мъка разлепи затворените си клепачи. Й. Йовков, ВАХ, 12. С последно усилие разлепи баба Лалка скованите си от слънцето слаби клепачи, алчно и лудо загледа. А. Страшимиров, А, 55. разлепвам се, разлепя се страд. Комендантът на града майор Паница бе наредил да се разлепи заповед из града, с която се свикват във войската гражданите до 50 години. В. Геновска, СГ, 350. Грамадното сиво здание се намираше на една шумна улица в центъра на града. .. Тук постоянно се разлепваха некролози и висяха обявления за даване стаи под наем, препродаваха се апартаменти. Св. Минков, РТК, 53. Производственият план може да се преизпълни само с икономисани материали и затова усилията на работници, техници и инженери се насочиха към пестене на каучук и на текстил. Сега каучуковите отпадъци се разлепват и отново се оползотворяват. ВН, 1960, бр. 2644, 1.

РАЗЛЀПВАМ СЕ несв.; разлепя̀ се св., непрех. 1. Отделям се от нещо, за което съм залепен; отлепвам се.

2. За уста, очи — отварям се; отлепвам се. Противоп. залепвам се, слепвам се, залепвам2. Устните му се лепяха и разлепваха от някаква влага с чуден дъх — като дъха на Ангелина, а очите му се премрежваха от упоя, сласт. А. Страшимиров, ЕД, 46.

3. Диал. За мазилка и под. — отделям се, отлепвам се, падам, като зейва дупка, цепнатина. Стаята може би не беше метена, откак тя бе се пренесла у бабини Сусини. Като че вътре не бе живял човек. Тук-там стените се бяха разлепили, разкъртили. Кр. Григоров, И, 154.


Източник: Речник на българския език (онлайн)