РАЗЛЕПЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разлепя като прил. 1. За афиш, съобщение и под. — от който са залепени екземпляри на различни места. Вече не избираше по-засъхналите места, а газеше наред из калта. Едва забелязваше, че хлопаха капаците на дюкяните, дрънкаха катинари, а хората по улиците се увеличаваха, бързаха, спираха се да четат разлепената прокламация. В. Геновска, СГ, 112. Учениците бяха разпуснати, гимназистите шетаха възбудени, шушукаха си и се заглеждаха в разлепените афиши. Г. Караславов, ОХ III, 422.
2. Който е отделен от нещо, за което е бил залепен; отлепен. Кривиот млъкна. Той пухтеше с разлепената си, прекомерно дебела цигара и шумно подсмърчаше. Д. Талев, И 1980 [еа]. Разлепени тапети.
3. Диал. За мазилка и под. — който е отделен, отлепен, паднал, така че се вижда дупка, цепнатина. През разлепените стени на плевнята можеха да влизат врабци и да изхвръкват, откъдето си искат. Кр. Григоров, ТГ, 113.