РА̀ЗЛИВ м. 1. Място, където в определени периоди река излиза от коритото си и образува плитчини, разлива се. Израснали в безреда по каменистия склон, десетина млади ели се оглеждаха в крайбрежните разливи. П. Бобев, ГЕ, 7. Придошлият Хеброс бързо прибираше водите си, разливите се оттичаха. А. Гуляшки, ЗВ, 267. Водата лениво се промъкваше между дърветата, а на разлива течеше едва забележимо. Гр. Угаров, ПСЗ, 120. По широките и плитки разливи на реката се появиха зелени водорасли, дълги и меки като женски коси, и леко, едва забележимо се полюляваха. Д. Фучеджиев, Р, 157. Една млада жена къпеше сивата си крава в плиткото, на разлива. Ст. Даскалов, СЛ, 11.
2. Разширение, което река образува при устието си. От цял свят птици идели да носят и мътят в Дунавския разлив. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 171. Сутрешният хлад е бодлив, но не реже, вятърът се е укротил, макар и да се крие наблизо, откъм разливите на Дунава се чува кряк на патици — особено призори, когато е най-тихо. Др. Асенов, ТКНП, 95.