РАЗЛИГА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разлигавя като прил. 1. Който е покрит с лига. Глутницата летеше с изплезени езици и разлигавени зъбести челюсти. О. Василев, ДГ, 95.
2. Който е неприятно мек и хлъзгав. — Я ставай! Не чу ли заповедта? — сепна я груб шепот. Зора я хвана под мишницата и Светла, като заби юмручета в разлигавената глина, успя да се изправи. Л. Дилов, ПБД, 58. Натъпчили раниците си със запарени сухоежбини, .., с някакви си смачкани и разлигавени риби в ръждясали тенекиени кутии, просто да плюеш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 164. В същия миг момчето му подаде разлигавения шоколад и настоя: — Отхапи! Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа].
3. Прен. Който е лигав, държи се несериозно или превзето. Старият Калинков не обичаше пияни, разлигавени хора. Г. Караславов, Избр. съч. I, 378. Нямаше вид на кокетка или разлигавена глезла. Повярвах в искреността ѝ, беше невинна и безпомощна. М. Абаджиев, Ф, 197.