РАЗЛЍСТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разлистя като прил. Който е покрит с листа. Слънцето се провираше през клонките на разлистения явор и трептеше върху сивия гранит. К. Калчев, СТ, 10. В единия край на тая миниатюрна градинка се виждаше буйно разлистена лоза. Н. Хайтов, ШГ, 250. Когато дойдох в Букурещ, беше краят на юни .. Всичко беше потънало в зеленина. Бухнали, разлистени дървета по булевардите, .., пъстри лехи от цветя по градините. Г. Белев, КР, 63. Вятърът стенеше и шумеше в разлистените липи. М. Марчевски, ТП, 243.