РАЗЛИЧЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да се различи, разпознае сред други. Противоп. неразличим. На снимката Вапцаров е облечен с дебел, тъмен пуловер. Той е сам; на пясъчен бряг .. в далечен план, но с ясно различимо лице. С, 2006, бр. 4751 [еа]. Тихо е. Клепалото за утреня е отзвучало. Едва различимите в тъмнината фигури на монасите. Треперливите пламъчета в мрака на черквата. Култ., 2004, бр. 32 [еа]. Новоизлюпените личинки .. са лесно различими. Пр, 1952, кн. 5, 41.