РАЗЛО̀ЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разложа като прил. 1. За мъртъв организъм, плът и др. — в който се е извършил процес на гниене, който се е разкапал; гнил, изгнил, прогнил, разкапан. При изгребване на пясък от кариера излизат кости на румънски и немски войници, изхвърляни с хиляди на плажа през май — юни 1944 г. Подутите разложени трупове нямало как да се транспортират, затова били погребани на място в общи гробове. С, 2006, бр. 4928 [еа]. Не чувствуваше [Радомир] самота, не усещаше непоносимия смрад на гнилеж и разложени плъхове, който пълнеше подземието. М. Смилова, ДСВ, 284. На втория ден от спасителната ни акция в града вече миришеше на разложено месо, казаха българските планински спасители, които се върнаха вчера рано сутринта от Турция. Сега, 1999, бр. 194 [еа]. Кладенецът, из когото е земена тая вода, .. са намира твърде близо до някоя помийна яма или до някои стари гробища, защото аз виждам в нея разложени органични вещества. Знан., 1875, бр. 17, 263.
2. Прен. Обикн. в съчет. с нареч. б и т о в о, м о р а л н о и др. Който е напълно покварен, който е достигнал до морално падение, деградация. Не бива да си позволя ни един по-дълъг поглед [към момичетата] .. Ще ми залепят етикет: битово разложен. Бл. Димитрова, ПКС, 370. Наложи се .. да бъде изменен законът за съдийството, като се премахне прословутата несменяемост на съдиите и прокурорите, под която се бяха подслонили .. немалък брой некадърни и морално разложени съдии и прокурори. П. Мешкова и др., БГ [еа]. В следните картини [на пиесата] Красински е положил завидно старание, за да покаже, че тримата синове на героинята .. са безскрупулни и разложени градски хора. ЛФ, 1958, бр. 10, 3.