РАЗЛО̀ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Разлог и до разложанин. Конят е на особена почит в разложкото село Бачево, затова не е случайно, че красивото животно е основна фигура в герба на селището, изработен преди два месеца. С, 2006, бр. 4668 [еа]. Баща му [на Неофит Рилски] произлиза от рода на Бениновци, а майка му .. — от род, който е принадлежал към заможна разложка буржоазия през ХVІІІ и началото на ХІХ век. М. Арнаудов, ЖТИ I [еа]. С изграждането му [на Рилския манастир] са са занимале само българе .. Битолските българе са биле неговите архитекторе, а разложките и самоковските — негови живописци. СбС, 176-177. Разложки песни. Разложки шевици. Разложки кмет.
2. Който е характерен за град Разлог. Алис говори разложки български, разкрива Кошлуков резултатите от посещенията си при бабите на момиченцето. С, 2004, бр. 4254 [еа].