РАЗЛО̀М м. 1. Геол. Голямо разкъсване в земната кора, възникнало вследствие на движение на земна маса. Минералните води .. са свързани с дълбоките разломи в земната кора. Геогр. Х кл, 60. Земетресението, което не е било усетено в столицата Букурещ, е засегнало пластове в района на разлома, чието раздвижване стана причина за опустошителния удар в Свищов на 4 март 1977 г. Дем., 2002, бр. 85 [еа]. В резултат на най-силното за последните сто години земетресение .. на дъното на Индийския океан .. се е образувал разлом, дълбок повече от 1100 км. Мон., 2004, бр. 2082 [еа]. Италианският сеизмолог твърди, че там [в Лох Нес] въобще няма чудовище. Има голям тектоничен разлом на езерното дъно .. Оттам във водата се емитират газови мехури. Дем., 2001, бр. 264 [еа].

2. Прен. Книж. Разделение, разцепление в рамките на политическа сила, общност и др. вследствие на конфликт, сблъсък, противопоставяне между членовете им. Глобализирането ще свърже необратимо и отделните сега светове, в които човек е потопен. Друго теоретично следствие, .. е, че в такъв един свят основните разломи, основните противоречия ще лежат по линия на опозицията „интеграция — маргинализация“. А. Райчев, ПГТ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)