РАЗЛОМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разломя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. 1. Правя нещо твърдо на парчета, на късове, обикн. като го удрям с някакъв инструмент или с нещо остро; троша, чупя, ломя, счупвам, разбивам, раздробявам. С мощен удар той [Херкулес] разломил веригата. К, 1972, кн. 6, 30. Това беззаконие ще бъде за вас като надвиснала да падне пукнатина, която се е показала във висока стена .. И Той ще я разломи, както чупят глинен съд, разбивайки го немилостиво. Библ. [еа]. Сред капители разбити / и колони разломени / с надписи полуизтрити / .. / аз вървя, отнесен в скута / прашен на мечта далека. Ив. Вазов, Събр. съч. IV, 1976 [еа].
2. Прен. Ставам причина дадена общност да се разедини, да се раздели на групи. Против природата на елея твоето помазание произведе вълнения и смутове против църквата, като разломи гръцката патриаршия. Ив. Снегаров, ИОА І [еа]. разломявам се, разломя се страд.
РАЗЛОМЯ̀ВАМ СЕ несв.; разломя̀ се св., непрех. Книж. Ставам на парчета, на късове; троша се, чупя се, ломя се, счупвам се, разбивам се, раздробявам се. Задави го прах, дребни камъни се посипаха по него, скалистият чукар като че се разломи. Д. Ангелов, ЖС, 621.