РАЗЛЪ̀КА, мн. няма, ж. Поет. 1. Разделяне с близък или скъп, любим човек; раздяла. Болезнена, тяхната [на Аспарух и Пагане] разлъка с времето щеше да се освободи от болката, .., какво ли не постига навикът? В. Мутафчиева, ПП [еа]. Синовете да дойдат — заръчал [старецът] в последния час .. за последната наша разлъка! О. Орлинов, П, 105. Заточават патриарха [Евтимий] в Македония .. Цялата околност изпраща Светия патриарх. Разлъката е покъртителна. УД, 2004, бр. 20 [еа]. Всеки друм става тесен за двама, / всяка радост е бременна с мъка. Нека никога срещи да няма, / за да няма след тях и разлъка. П. Пенев, КНО [еа].
2. Период, прекаран отделно и обикн. далече от близките или от скъп, любим човек. Добре известните ви причини, които някога ме подтикнаха да се реша на твърде тежкото скъсване, отново ми дават повод да се обърна към вас след петнадесетгодишна разлъка. Н. Тодоров, НК [еа]. Когато Мария не беше с него, светът се превръщаше в нещо чуждо, далечно, понякога враждебно и Филип ревниво броеше минутите на разлъка. Ем. Манов, БГ, 168. Подир дълга и дълга разлъка / аз пристъпям към същия праг, / дето майка ми нявга на тръгване / ме прекръсти на изпроводяк. Н. Марангозов, НПС, 33.