РАЗЛЪ̀ЧВАМ, -аш, несв.; разлъ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отделям, откъсвам едни от други хора, които са в близки или интимни отношения; разделям. — Абе господин началник, — ударил го на молба кръстникът, — заповедта си е заповед, но на тоя свят има и човещина. Недейте разлъчва в такъв ден младите, грехота е. К. Георгиев, ВБ, 56. Откакто бе започнало преселението ни, Аспарух .. не спомена ни веднъж името ѝ [на Пагане] .. Може би отказът на умиращия Кубрат да съчетае влюбените наистина беше ги разлъчил. В. Мутафчиева, ПП [еа]. Страстно стенех от боли и скръб, дето ме разлъчиха от внучето ми. Гр. Пърличев, Избр. пр [еа]. Ти ме виждаш пак сред студентска тайфа .. Групата ме изпраща със заръки да предам поздрави на имена, които ти не си чувал .. Сякаш времето, което ни е разлъчило, се е въплътило в хора, предмети, работа. Бл. Димитрова, От, 78. Раздяла бърза разлъчи люто / две сърца, пълни с мъка и сладост. Ив. Вазов, Съч. III, 54.
2. Остар. Отделям едни от други две (или повече) неща или лица, които са събрани заедно, които се намират на едно място; разделям, разлъчам. Гледачката бързо и похватно започна да вади зърно по зърно, да ги чифтосва, да ги разлъчва, някои да отделя настрани. Бл. Димитрова, ПКС, 352. Тука, долавя той, са преплетени пак няколко нишки и трябва да ги разлъчи всяка поотделно. Т. Влайков, Съч. III, 313. Зема царят едно кило пшеница, едно кило ръж, едно кило ечемик .., изкаращисал ги сичките наедно и рекъл на момчето: — Ти си дошъл за момата и ние ще ти я дадем, ама имаме адет да ти дам това, та тая нощ да разлъчиш сичко, башка по башка. Нар. прик., БНТв IХ [еа]. Двама приятели със сълзи на очите стискаха се един друг; едва ги разлъчиха. Лил., 1884, кн. 7, 7.
3. Диал. Отделям младо животно, бозайниче от майка му. На света Богородица пак се видели [годениците]. Дошли да разлъчват овцете. П. Росен, ВПШ, 159. Пак се тия двама братски / двама братски спогледаха, / спогледаха, сподумаха: / — Дай да разлъчим сиво стадо. Нар. пес., БНТв ХІІІ [еа]. разлъчвам се, разлъча се страд. Тъкмо тук е средището на възела. И трябва нишките една по една да се разлъчват и оправят. Т. Влайков, Съч. III, 313.
РАЗЛЪ̀ЧВАМ СЕ несв.; разлъ̀ча се св., непрех. Остар. 1. Обикн. мн. Отделям се от някого, с когото сме били заедно на едно място, като всеки тръгва поотделно, в различна посока; разделям се, разлъчам се. Депутатите заминаха през Полша за Константинопол. Тука те ся разлъчиха и Лука отиде в Гръция и Италия, Маресса-Коконец в Москва. ИХЦ (превод), 213.
2. Преставам да съм заедно, да поддържам връзки с някого, който ми е бил близък, скъп; разделям се, разлъчам се. Неописана била нажалеността на присъствующите, когато са възкачил най-верния Халков приятел Вълчек да каже няколко думи .. и да се разлъчи с него. К. Мирски, Ч, 1875, бр. 3, 124.