РАЗЛЮ̀БВАМ, -аш, несв.; разлю̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Преставам да обичам (в 1 знач.) някого, да съм влюбен в някого. Противоп. обиквам, залюбвам, влюбвам се. Ако има нещо общочовешко, нещо свойствено на човешката природа, то е стремежът към щастие — и когато любят, и когато разлюбват; и когато градят, и когато рушат .., хората търсят едно: щастие. С, 2006, бр. 4768 [еа]. И тая сила и сдържаност — у никого не съм ги срещала. Такива хора обикнат ли, никога не разлюбват. В. Андреев, ПР, 177. Знае се, че човешката привързаност е кратка. Но никой — когато разлюби — не си признава, че същият закон важи и за отсрещната страна; всеки мисли, че продължават да го обичат както преди. В. Мутафчиева, СД 1992 [еа]. — Добра, слушайте, за да разлюби човекът ви оная, която люби, накарайте го да се влюби в друга. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 110. Хубава йе Тодарица, / .. / Кога нея доведохме, / през село, джанъм, преведохме, / видяха ни ергенете, / .. / разлюбиха любовници. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 163.
2. Преставам да обичам (в З знач.) нещо или някого, да изпитвам силна привързаност или възхищение, преклонение пред нещо, някого. Противоп. обиквам, залюбвам. Грозните явления .. са всеки ден пред очите на всички и гибелното им въздействие .. днес могат да го не видят само ония, които са разлюбили отечеството си в душата си. К. Величков, ПССъч. VIII, 144. Много идоли в живота / любих и разлюбих. Ив. Вазов, Съч. I, 132. Още крачка — и ето го края! — / Извървяна е тя, извървяна / .. / Много мили неща аз разлюбих, / дори погледа кротък на мама. П. Пенев, КНО [еа]. А той ме върна / .. / при земята родна, / която бях разлюбил. МПр, 2002, кн. 2, 5-32.
3. Преставам да обичам (в 4 знач.), да харесвам нещо, да имам предпочитание към нещо и желание да му посветя сили, време. Противоп. обиквам, залюбвам. Той [Златев] не обичаше веселите компании, беше се отучил да се смее и беше разлюбил оня живот, който все още така много се харесваше на Златева. Х. Русев, ПС, 114. Политиката донесе много повече разочарования, отколкото надежди. Кумири рухнаха, но не обедняваха, .., мнозина набързо разлюбиха политиката .. и се прехвърлиха в търговията. Г. Данаилов, ЗР [еа].
4. Диал. Правя двама души да престанат да се обичат, да са влюбени един в друг. Да съм малко по-висока, / .. / още малко чернойочка, / .. / влюбени бих разлюбила, / женени бих разженила. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 49. Рано рани малка мома, / .. / и са с бяло пременила / .. / Пък йотиде .. / долу, долу на хорото, / .. / Годените разгодила, / залюбените разлюбила. Нар. пес., СбВСт, 598. разлюбвам се, разлюбя се I. Страд. от разлюбвам. II. Взаим. от разлюбвам в 1 знач. Хората се влюбват естествено и естествено се разлюбват, не ти ли се струва, че е глупаво да се тъжи и да се насилват нещата? Г. Крумов, Т, 76. Днес .. имах едно дело. Мъж и жена, млади хора, .., но ... разлюбили се. Тя тръгнала с някакъв, той с друга ... и разтурили семейството. Г. Крънзов, Избр. п, 45.
— Друга (диал.) форма: р а з л ѝ б в а м.