РАЗЛЮЛЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разлюлявам и от разлюлявам се; разлюшкване. Нищо не ги отклоняваше от увлекателното четене .. Нито разлюляването сегиз-тогиз на вагона, нито спирането на влака по спирки и гари. Д. Калфов, Избр. разк., 251. Тогава чува всичко — тракането на токовете на жените, които преминават по улицата, разлюляването на кестена пред прозореца, някаква далечна мелодия, чуждо дишане, чужди мисли. О. Стоянова, ЛГ [еа]. — Ние да вървим — рече Топарлак бекир и при едно разлюляване на перденцето видях, че се е изправил. Ст. Дичев, Р, 114.