РАЗЛЮ̀ТВАМ, -аш, несв. (остар.); разлютя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разлютявам. Той [дядо Марин] упрекна Болерски, че .. люто и припряно пипал, не трябвало е одеве нахалос да разлютва ергените; защо да връзва всред бял ден бае Петров Джонка? А. Страшимиров, ЕД, 94. разлютвам се, разлютя се страд.
РАЗЛЮ̀ТВАМ СЕ несв. (остар.); разлютя̀ се св., непрех. Разлютявам се. Беят беше твърде справедлив съдия и когато се затрудняваше много в някоя сплетена съдба, той немилостиво изгонваше .. съдещите се. Особено се разлютваше, щом някой от тях му напомнеше някой член от закона. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 70. Цар Александър се учил на гръцки език и сборувал все гръцки. Така пише в гръцките книги, а кога се разлютвал, псувал на свой матерен язик. Н. Петкова, С, 44. Растяха вълкът и еленът — растеше и враждата им; .. из ден в ден се разлютваше, кипваше в жилите им, наливаше с кръв очите им. О. Василев, ДГ, 43.