РАЗЛЮ̀ТВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от разлютвам и от разлютвам се; разлютяване. И най-малката препирня, най-легкото разлютване .. изгонва любовта и донося по-големи раздори. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 31.
