РАЗЛЯ̀Т, -а, -о, мн. разлѐти. Прич. мин. страд. от разлея като прил. 1. За течност, вещество — който някой е разсипал, излял неволно или с определена цел от мястото, съда, където е бил; разсипан. По чаршафите върху двете маси се забелязаха сивкавочервеникави петна от .. разлято вино. Кр. Григоров, Р, 9. Светиилийските възвишения гаснеха в прозорците. Тогава Андон Кехайов зърна разлято мляко върху едно торище. Д. Вълев, Ж, 140. Деца топяха пръстите си в разлятото сладко и ги облизваха. Ем. Станев, ИК I и II, 508. — Навярно ще палят и Митковата къща — каза Елена .. Жандармеристите изкъртиха вратата на къщата и скоро прозорците блеснаха от буйния пламък на разлятата газ. Х. Русев, ПС, 210-211. Огънят тръгнал в една от сградите, тъй като там имало разлят мазут.

2. Прен. За образ, изображение — неясен, размазан. Износването на части на ситопечатната машина предизвиква лошо качество на печата, разлято или двойно изображение.

3. Прен. За мелодия, песен — проточен, провлачен. Няма друг инструмент, тъй пригоден за тая тъжна и разлята мелодия. Й. Йовков, ПК, 155. Когато си мисля за тях [орлите] — / безбройни, безбройни, — все ми звучи / не далечната люлчина песен, / не гласът разлят на жетварка, / .. / А жестокото женско безмълвие. Бл. Димитрова, Г [еа].

4. Прен. За текст, слово и под. — който е прекалено обстоен, с ненужни подробности, без системно изложение и ясна цел. Втората голяма повест на Блъсков — „Злочеста Кръстинка“, .., не е имала успеха на „Изгубена Станка“. Преди всичко защото .. е много по-разлята, разкъсана. Г. Константинов, ПР, 67. Надгробното слово, отначало малко вяло и разлято, постепенно добива нерв и идейна насоченост. Б. Райнов, ГН, 135. Нашият разговор бе достатъчно разлят, за да мога да възпроизведа нещо от него, но съм сигурен, че за болестта му не става дума. Чудомир, Дн [еа].

5. Остар. и диал. Плосък и широк; разлат. Митьо Ганин беше се навел над масата и режеше в една разлята паница едър, сочен домат. В. Нешков, Н, 282. Долът ставаше все по-плитък и все по-разлят .., разширяваше се като котловинка и по дъното му се появи речица. Ем. Станев, ВТВ, 66. На това място реката беше плитка, разлята. М. Грубешлиева, ПП, 70.


Източник: Речник на българския език (онлайн)