РАЗМА̀ЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от размайвам и от размайвам се. Богдан се наведе да отсява .. Толкова се увлече, че ровеше с ръка зърното и диреше неолющените пшенични зърна. На Добра това размайване дотегна. К. Петканов, Х, 63. Нашият влак заминаваше в девет и време за размайване нямаше. Б. Райнов, ДВ, 111. Па сучат [дипломатите], въртят, размайват я [работата] .., без да вземат предвид, че това размайване може да породи някакво препятствие оттамо, дето не ся е очаквало. П. Р. Славейков, ПХС, 56.