РАЗМА̀МЯМ, -яш, несв.; разма̀мя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Размамвам. Бъркна Нойкьо в нова чанта, / та извади меден кавал, / па засвири, та затрабе, / та размамя сиво стадо. Нар. пес., СбНУ II, 6. Стоян си стадо размамя / воз тия бели Дунаве, / сас тия медни кавале. Нар. пес., СбНУ V, 71. размамям се, размамя се страд.