РАЗМЀКНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от размекна като прил. 1. Който е по-мек в сравнение с обичайното си състояние, обикн. под въздействие на по-висока температура; омекнал. Фани измъкна от износената си чанта размекнато блокче шоколад с фъстъчено масло. Б. Семкова-Вулова, АЗ (превод) [еа]. Нещо я тласна с чудовищна мощ и я залепи като дъвка на размекнатия асфалт. Извърна глава към посоката на връхлитащия я ураган. Б. Дукова, СНЛ [еа]. Тестото се омесва от брашното, размекнатото масло и две супени лъжици вода. // За сняг, почва — който е кишав, мек или разкалян; омекнал. В такива [мартенски] дни слънчевите лъчи силно блестят по размекнатия сняг. Д. Кисьов, Щ, 472. От ноздрите на конете излизаше пара, копитата затъваха в размекнатата земя. А. Гуляшки, ЗВ, 158.
2. За човек или част от тялото на човек — който няма физически сили, който е отпуснат, вял; омекнал. Цялата рота изглеждаше като че ли замаяна от слънчевата мараня .. и все пак нито един войник не беше сънлив или размекнат. П. Вежинов, ВР, 232.
3. За човек — който е силно развълнуван, умилен и проявява повече мекота, благост към другите. Някои го почерпват и с кафе .. Разнежен и размекнат, циганинът се дигаше, подаваше ръка. Ст. Чилингиров, ПЖ, 28. Борис изведнъж си спомни как някога Стоян го водеше да събират подписи по Соболевата акция .. И Борис поглеждаше към набора си вече съвсем размекнат. Н. Тихолов, ДКД, 189. На погребението Димо беше неузнаваем. Размекнат .., той даваше тържествени обещания за дружба и братско покровителство. Г. Караславов, СИ, 271. ● За душа, сърце. — С ножа си те намушках .. Сега се разкайвам и съм готов в затвора да отида. — Ха, няма защо, като съм здрав .. А ти си ми приятел. — Вярно, приятел съм ти! — стана Марулката, разплакан, с размекната душа, и го прегърна. П. Михайлов, ПЗ, 212-213.