РАЗМЀКНАТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от размекнат. Бешков говори за смъртта .. с вътрешна твърдост. Действително тук няма .. онази жалостива размекнатост, с която умират слабите хора. Е. Каранфилов, Б III, 131. Сега .. той е трябвало да бъде по-близо до Гана и Тончо. А той .. се чуждеше и ги оставяше на пристъпите на Ралчовци, които са налитали навярно на орляци, усетили безпомощността им и размекнатостта на душите им. Ст. Даскалов, СЛ, 481. — Какъв прекрасен ден, не намирате ли? — произнасям почти с умиление .. — Ден на пролет .. — И сякаш засрамен от ненадейната си размекнатост, добавям: — Всъщност аз съм един ужасно сантиментален тип. Б. Райнов, ЕНСВ [еа].