РАЗМЀНЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от разменям, разменям се и от разменям си; размяна. От хола се влизаше в широк коридор, заобиколен от всички страни с гишета за разменяне на пари. Г. Белев, КВА, 41. Никой от нас не реагира на подигравката на Алън. Равнодушно очаквахме Пърси да отвърне и с това да сложи началото на познатото ни вече разменяне на ругатни. Л. Христофоров, С [еа]. Разменяне на визитни картички.


Източник: Речник на българския език (онлайн)