РАЗМЀШВАМ, -аш, несв.; размѐшам, -аш, св., прех. Диал. Размесвам; размисам. — Направихме шест листчета. Бяхме шест души. Пет празни и едно с кръстче. Сгънахме ги, размешахме ги в едно торбе и почнахме. Пръв тегли Морфея. Д. Цончев, ЛМ, 132. — На̀, прочети тая телеграма — и му показа на масата нещо написано .. — Аз съм ги размешвал и с влашки слова, та ги препиши .. на български. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 106-107. Тие [апокрифите] са стоели близо до известното съдържание на християнската история .., но сичкото това е било размешано и допълнено с приказнични и с поетически подробности. СбС, 76. „Имаме си работа, брате .. Мъжете ни чекат, ама не можахме да станем. Размешали сме си нодзете, не знаеме коя чия е.“ Нар. прик., СбНУ ІІІ, 189. размешвам се, размешам се страд.
РАЗМЀШВАМ СЕ несв.; размѐшам се св., непрех. Диал. Размесвам се; размисам се. — Ама къде е ... тук имаше един магазинер... Младен? — попитаха неочаквано партизаните, като се размешаха из населението. Ст. Даскалов, СД, 371. Гледам една княжевка оди сѐ намусена .. Знам я още от дете, тукашна си е, не е от навляците, дека надойдоха, размешаха се с нас, та не мога да си познаем родата. Е. Огнянова, НШ, 28.