РАЗМЍВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от размивам и от размивам се. В периода на мусоните .. валят изобилни дъждове. Тогава водата се стича на буйни потоци .. и селянинът трябва да следи за каменните огради, които предпазват земята от размиване. П. Цолов, Й, 10. — Това, което ми прави впечатление в твоята музика, е, че, както и на Запад, тенденциите са към размиване на стиловете. ЛВ, 2002, бр. 16 [еа]. В сегашния семеен бит има псевдоравенство поради размиване на функциите. Хр. Домозетов, ОР, 94-95. Как се извършва масовата манипулация? Отговорите той търси в средата, която ни заобикаля: .. в оглупяващия ефект на телевизията .., в размиването на критериите за добро и зло. ЛИК, 2007, кн. 11 [еа].