РАЗМИНА̀ВАМ, -аш, несв.; размѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. размѝнат, св., прех. Остар. и диал. 1. Задминавам (в 1 знач.), подминавам (в 1 знач.); отминавам, разминувам. Те [княгинята и сестра ѝ] пътуваха бавно .. Понякога ги разминаваха чарди едри волове, от които идваше миризма на речна тиня. Ст. Загорчинов, ЛСС, 14-16. Народняшкият „Мир“ представлява типа на уличен памфлет: колоните му са отворени за дертовете на всички, които минават и разминават редакцията му. Бълг., 1902, бр. 518, 2.
2. Разминавам се (във 2 знач.) (Н. Геров, РБЯ V). Разминах детя Михаила. Н. Геров, РБЯ V, 36.
3. За събитие, случка — не се случвам на някого, не се осъществявам при някого, не ставам; разминавам се, разминувам. — Съд ще искам! — Е, няма и съд да те размине! А. Гуляшки, МТС, 227-228. — Санким и да се жениш, и да не се жениш, няма да те размине това, което ще дойде. Г. Томалевски, МЧ [еа].
4. Непрех. За чувство, настроение или болка — минавам, преминавам; отминавам, изчезвам, разминавам се, разминувам. Още не беше разминал ядът на Султана поради дързостта на Рафе Клинче, насреща ѝ се изправи .. Стойна Нунева. Д. Талев, ЖС, 452. „Що ти, Енко, що ти, керко .. / глава превързала, Енко, под трем си легнала ..“/ „Що си видех, мила нанке .. / едно лудо младо, нанке, едно неженато, / него да си земам, нанке, глава да разминит“. Нар. пес., СбБрМ, 453. разминавам се, размина се страд. от разминавам в 1 и 2 знач.
РАЗМИНА̀ВА МИ несв.; размѝне ми св., непрех. 1. Разг. Преставам да изпитвам болка, неразположение и под., оздравявам, оправям се от нещо; минава ми, преминава ми. На четвъртия ден от раждането на Михаиля усети [Захарий] тръпки. Беше първият пристъп на болестта. Този път не му размина. Вл. Свинтила, СЗЗ, 430. — Да повикам някоя жена, майко, да те види, да те полекува .. — Не, сине .. Утре ще видим .. Може и така да ми размине. Д. Талев, И, 408. На годявката, когато младите стопани влязоха в новата си къща, той [Стоян] пи много вино .., та Лазар го задържа чак до вечерта, докато му размине от виното. Д. Талев, ПК, 512. // Разг. Със същ. за болка, неразположение и под. Преставам да изпитвам болка, неразположение, означени от съществителното; минава ми, преминава ми. Главоболието ми размина, но ми се вие свят.
2. Остар. Преставам да изпитвам някакво чувство, усещане; минава ми, преминава ми, разминува ми. — Къде да ида, като няма с кого да говоря .. — Излез на пътя, спри първия човек и му се изприкажи да ти размине! В. Попов, Избр. пр, 83. Оня дъжд ръми, ръми, намокри ни до костите. И тъкмо да се разсърдя вече, пред очите ми се бялна .. новото училище .., керемидите му алени — греят ... Размина ми. Н. Каралиева, Н, 186. // Диал. Със същ. за чувство, състояние. Преставам да изпитвам чувството или да се намирам в състоянието, означено от съществителното; минава ми, преминава ми, отминава ми, разминува ми. Веле лудо младо: / — Стойничко, моя душичко! / Лел те йе глава болела, / .. / яз имам билка от глава .., / главата да ти помине, / тъгата да ти размине. Нар. пес., СбБрМ, 413. Стоян Петкани думаше: / — Викни, Петкано, та запей / нечто ме дрямка нападна, / ега ми дрямка размине. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 36.
3. Остар. Разминава ми се. — Тоя път няма да ти размине. Казвай къде беше, къде скита. Н. Каралиева, Н, 10. — За какво му е [на морето] да се люти .. — Не ни пита нас! Ако е за хубаво, може и да ни размине, но като е за лошо... Н. Антонов, ВОМ, 78.