РАЗМИНУ̀ВАМ, -аш, несв.; размѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. размѝнат, св., прех. Остар. и диал. Разминавам. Найда .. е весела и приказлива девойка. Тя дружи.. с всички моми от махалата. И ни една тяхна седянка не разминува. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 9. разминувам се, размина се страд.
РАЗМИНУ̀ВА МИ несв. (остар.); размѝне ми св., непрех. Разг. Разминава ми.