РАЗМЍР м. Остар. и диал. 1. Размирица, размирие, безредие; размирство. Всред всеобщий размир [в Европа] турската държава ся уварди от всяко размътване, като ся извадят крайдунавските княжества. СбПер. п ІІ, 17.
2. В съчет.: размир година. Нар.-поет. Година, през която стават размирици; размирна година. Ща додат размир години, / старо щат, мамо, да секат, / младо щат, мамо, да робят. Нар. пес., СбНУ XІV, 96. Знаеш ли, мале, повниш ли, / кога бе размир година, / кога татаре вървеха, / сичкото село побягна. Нар. пес., БНПБрМ, 138.