РАЗМИРЍСВАМ, -аш, несв.; размирѝша, -еш, мин. св. размирѝсах, св., прех. Остар. 1. Правя нещо да придобие някакъв мирис, да се изпълни или пропие с някаква миризма; омирисвам1, вмирисвам. Аромати, аромати / размирисват целий град! / От акациите листнати — / нежен, страстен аромат. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІІ, 126. // Обикн. с предл. н а и следв. същ. Правя нещо да придобие миризма, мирис, да се изпълни или пропие с миризма, мирис, присъщи за назованото от съществителното; омирисвам1, вмирисвам. Вечерта овчарите запалиха огън и размирисаха цялата околност на свинско. К. Петканов, ЗлЗ, 258. Конете рипат на възбог, от ноздрите им огън излита .. Изпод копитата искри изхвърчат, земята на кремък размирисват. Й. Вълчев, РЗ, 12.
2. Непрех. Размирисвам се. Овошките в града се премениха с бели и румени цветове и липите размирисаха. Ив. Вазов, Събр. съч. VІІ, 1976 [еа]. През тия [есенни] дни тютюнищата размирисват на никотин и на пърчовина. Й. Радичков, СР, 8. Аз съм цвете от гора зелена / .. / Кога мине вакло стадо / и нагази здравец здраво цвете, / цяла гора редом размирише. Ем. Попдимитров, С [еа]. размирисвам се, размириша се страд. от размирисвам в 1 знач.
РАЗМИРЍСВАМ СЕ несв.; размирѝша се св., непрех. 1. Започвам силно да мириша, да издавам силен мирис. Бях на Михалци, че то такава хубавина по полето — да не можеш да ѝ се нагледаш .... Като ти цъфнали ония цветя .., като се размирисали ония билки — рай. Ц. Гинчев, ГК, 236. Дойде си вечер лятно време бае Крачун вкъщи, па завари стрина Тота, че .. олива оная градинка, а онова цвете се размирисало — за едната хубост! М. Георгиев, Избр. разк., 230. Боклукчиите не могат да ги [умрелите животни] забележат, докато не се размиришат. Г. Караславов, Избр. съч. ІV, 313.
2. Обикн. с предл. н а и следв. същ. За помещение и др. — изпълвам се, пропивам се от силна миризма, мирис, присъщи на назованото от съществителното; умирисвам се, вмирисвам се. Жена му беше омесила две погачи. Големи и топли, дъхави .. Цялата стаичка се размириса на пресен хляб. Г. Цанева, ММ [еа]. Овчарят .. току се въртеше насам-натам, от което стаята се размирисваше на обор. Ж. Янков, СС (превод) [еа]. Започнаха да се точат цели кервани .. и всичко пренасяше тиквешко вино в бъчви, в бурета. Размириса се целият град на вино. Д. Талев, ПК, 640. Ситно цвеке посеяла / .. / Минали си две гячета, / и они си откинали. / Занели го в манастир / размирисал се манастир. Нар. пес., СбНУ ХХХХІV, 419-420.
3. Прен. Разг. Неодобр. За нещо незаконно или нередно, обикн. извършено скрито, тайно — ставам публично известен, научават за мен. През 2006 г. инициативният комитет подава сигнал в прокуратурата. Историята доста се размириса .., заведени бяха дела и само преди дни Софийският градски съд спря строежа на хотел на мястото на въпросната градинка. Банк., 2007, бр. 45 [еа]. Броени дни след като в Шумен далаверата се размирисва .., трима от участниците в далаверата .. изчезват в Португалия. Банк., 2008, бр. 16 [еа]. От цялата данъчна вакханалия излезе и едно хубаво нещо: рухна дълго поддържаният мит за експертно (неполитическо) управление. Ако работата съвсем се размирише, всеки експерт — кой откъдето е. Дем., 2002, бр. 25 [еа]. размирисва се, размирише се безл. от размирисвам се. Мъкнеха клонаци, трупаха вършинаци .. Размириса се на зеленило приятно, свежо. Ст. Даскалов, ЕС, 190. — Умната, момче .. Остави другите да мислят кой ще спечели войната .. Внимавай и при нас да не се размирише, както във фабриката на Иванов. Д. Кисьов, Щ, 37-38.