РАЗМЍРНИЦА ж. Жена размирник. Ако тя би се мернала сега пред него, би я ударил по лицето. Размирница! Мигар той не знае какво приказват двамата със Зографа и с какви хора се срещат! В. Геновска, СГ, 109.


Източник: Речник на българския език (онлайн)