РАЗМЍРНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Рядко. Предизвиквам размирици или участвам в тях. Необезпокояван, продължил [Пазвантоглу] да размирничи из Видинско, та предизвикал повторен ферман за екзекутирането му. В. Мутафчиева, КВ, 102-103.
