РАЗМЍРНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Размирен (във 2, З и 4 знач.). За да се запази законният ред и мир в нашата държава, нарежда ви се .. да се проследят всички съмнителни лица .., да се тури час по-скоро край на всякаква размирническа и смутителска дейност. Д. Талев, И 1980 [еа]. Дебре е .. главно място на една област, която са гледа в Турско като най-размирническа. С. Бобчев, ПОС (превод), 78. В тоя миг дрезгав тръбен звук, който призоваваше на оръжие .., изтръгна Евтибида от радостното опиянение, в което я бяха потопили гневните и размирнически думи на мнозина военачалници. П. Драгоев, С (превод) [еа]. Размирнически войски.