РАЗМЍРНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Дейност, свързана с подбуждане към размирици или участие в тях. Г. Михайлов ме запита няма ли при неговото завръщане да се помисли, че той е дошъл да внася разцепление всред народа .. Отговорих, че .. ако се държи лоялно, никой не ще може да го обвинява в размирничество. ИНИМ, 2006, т. 17 [еа]. Джинот и други скопски първенци били оклеветени от .. гръцкия владика Йоаким .. пред турските власти в размирничество. Хр. Чучков, ГВ [еа].
2. Обикн. мн. Действия, прояви на размирник (в 1 знач.). Деянията на тези, които са спахии, да се опишат, подробно да се изложи какви техни злочинства и размирничества са установени. Е. Грозданова и др., БПШВ [еа]. Той [Плоещ] е твърде прочут по размирничествата си в цяла Румъния. С. Бобчев, ПОС (превод), 94.