РАЗМЍРНО. Нареч. от размирен. Вождът трябва да знае, че аз .. не принадлежа към оная група, която обикаля размирно наоколо и нахлува в ловните райони на .. други племена. Цв. Узунова-Калудиева, СВМ І (превод) [еа]. Земята на Ботев и Левски / отново е робска земя. / Балканът хайдушките песни / отново размирно запя. Хр. Кърпачев, Стр, 65. И жадния устрем потиска / стоманена каска — небе. / А доле размирно се плиска / човешкото тъмно море. Н. Вапцаров, Съч., 112.


Източник: Речник на българския език (онлайн)