РАЗМЍРНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от размирен. Един от постоянните епитети, които вървят към понятието „Кавказ“ в днешните политически анализи, е размирен район .. Усещането за размирност идва и от почти непонятното .. изобилие от етноси и съответните им езици и религиозни вярвания. Нов., 2006, бр. 269 [еа].