РАЗМЍРСТВО, мн. -а, ср. Остар. 1. Само ед. Размирност. Литературата на емигрантите се съдържаше повече в брошурки, които тайно се изпращаха през Дунава и готвеха почва на едно общо въстание на българите в Турция, във вестници и списания, които дигаха същия дух на размирство .., на отчаян непокорен дух. М. Москов, ИБЛ [еа]. Духът на негодувание и на размирство нача да са появява между корабниците и постепенно се простря от кораб на кораб. П. Р. Славейков, СК, 59.
2. Размирица, размирие, безредица; размир. — Вземе ли да говори някой против правителството .., в такъв случай веднага ... — Право при вас, господин началник! — Па да следиш най-внимателно да се не появи някакво размирство. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 113. На персийските граници боричканията между турци и перси не са прекъснуваха нито една година. Требаше да са даде край на тези постоянни размирства с един силен удар. С. Бобчев, СОИ (превод), 103. Дълъг ред години / в беди човек ща да живей и гине / войни, размирства, пак войни. К. Христов, ЧБ, 413. Искам тебе нещо да те питам: / дали е мория морило, / или е размирство ставало? Нар. пес., Ив. Бурин, ЮЯС [еа].