РАЗМИРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; размиря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Подбуждам някого към размирици, правя някого или нещо размирни (в 1 и 3 знач.). От водачите на опозицията, от ония, дето бяха размирили селяните, остана само Делищъркела. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 115. — Ти по-добре мълчи — заплаши го с ръка началникът. — Знаем ги тия като теб. Само размирявате народа. В. Геновска, СГ, 131. — Да изпроводим човек и до императора. Нека бъде нащрек и той. Ако тоя свинар [Ивайло] е размирил нашите отроци, огънят може да премине и у него. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 436. — Затова ли те прибрах да се не скиташ по чуждите села, та сега да говориш такива клевети за мен и за кмета и да размиряваш селото? Т. Влайков, Съч. ІІІ, 87. — Нескопосан син си родила — думаха едни. — Дошел свят да размирява, царство да обръща — коряха го други. П. Тодоров, И І, 42.
2. Подбуждам към непослушание и лудории, правя някого немирен, палав. Имаше и такива, които се опитваха да размиряват класа. С тях се разправяха самите ученици. Д. Марчевски, ДВ, 65. Детето часто си менява лицето, стане немирно, сякаш че го боде нечто извътре, та го размирява. Й. Груев, КН 7 (превод), 97.
3. Нарушавам тишината, спокойствието някъде, като вдигам или издавам силен шум. Аз го [колелото] измъкнах от един смачкан железен варел. Е, поразкривено беше и то като варела и много шумно — размирявах цялата махала, като го карах. П. Славински, МСК, 22. Паднал на пода в стаята.. Видяла го майка му ни жив, ни умрял и почнала да плаче, да вие, та размирила селото. Кр. Григоров, ТГ, 65. — Като бесни лудувате... Цялата махала сте размирили! Не сте деца, а вагабонти — закрещя той. А. Михайлов, ДШ, 43. — Слушай, махни го това куче, размири квартала .. Лае непрекъснато. Д. Фучеджиев, Р, 261. Водата на тази воденица извирала отгоре из една пещера .. и образувала един живописен, прекрасен водоскок, който размирявал нощната тишина. НБ, 1876, бр. 55, 215.
4. Прен. Ставам причина някой да изгуби душевно спокойствие, вътрешен покой, като му създавам вълнения, безпокойства и под. Накрая отива [хубавата мома] в манастир с намерение да се покалугери, но и там ѝ отказват — ще изгори манастира с хубостта си; ще размири дяци и калугери. Т. Моллов, МЕИ [еа]. Като чула [баба Велика], че дружката ѝ от млади години баба Вуна се гласи да иде .. на манастир, размирила синовете си, заплашила, че ще прехвърли своя дял на дъщеря си, и те отстъпили. О. Василев, ЖБ, 327. ● Остар. В съчет. със същ. д у ш а. Огнянову се сви от болка сърцето .. По-бързо и трескаво подхвана работата си, каквото да заглуши мъчителното чувство, което размири душата му. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 154. Калокир ся върна на Преслав .. и размири Петровата душа с похвалби на неизказаната хубост Мариина. Е. Мутева, РБЦ (превод), 8. Тая страшна жизнена трагедия .., една от хилядите, които се вършат всеки ден около нас, размири дълбочината на душата ми. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 164. размирявам се, размиря се страд.
РАЗМИРЯ̀ВАМ СЕ несв.; размиря̀ се св., непрех. 1. За население — ставам размирен, вземам участие в размирици, бунтове и под. Еничарите са размириха и свалиха от престола султан Мустафа, а на негово място оставиха брат му. П. Р. Славейков, СТИ, 46. Когато Цезар са готвял да премине от Италия в Африка, част от легионите са размирила, поискала обещаните награди и освобождение от службата. Н. Михайловски, РВИ (превод), 257. Израилтяните, откак се сдобили с Божий закон, още четиридесет години се скитали по арабийската пустиня. През всичкото това време Господ се смилявал над тях, нъ и люто ги наказвал, кога се размирявали и се карали. Д. Манчев, НН (превод), 36-37. // За населено място, област — ставам размирен поради избухнали размирици, бунтове и под. на моята територия. В турско време боляревци не знаяха турчин в селото си. Но не много преди то да се размири, засели се в циганските колиби при Подолска махала един кесиджия и скоро почнаха да липсват от селото ту кон, ту вол. А. Страшимиров, ЕД, 61. Самуил Мокри .. пръв тръгна, а след него и всички други.. За десетина или двадесет дни размири се цялата земя българска и вече не позна тя покой и мир за още много години. Д. Талев, Съч. VІІІ [еа]. Размири са влашка земя, / .. / стари сечея, млади робея, / отбор юнаци в синджир туряха. Нар. пес., БНПП ІV [еа].
2. За население, населено място и под. — преставам да съм спокоен, тих поради някакво извънредно събитие, настъпило оживление и под. — Село се размири .., бе брате. Моми луди полудяха за него. А Герчо сѐ тая си знае: да лудува. Елин Пелин, Събр. съч. ІІІ, 1977 [еа]. Жадни за зрелища, още повече, че тъпанът думкаше посред бял ден, ние полетяхме презглава към селския площад, за да гледаме сватбата .. Всичко се беше размирило — чуваха се викове .., кучешки лай. П. Велков, СН, 27. Братята ти, откато се е съмнало, са се закарали .. Откато ти дойде, къщата се размири. Й. Йовков, Б, 57-61. Размири се гората .. На Детелинината поляна се бяха събрали на съвещание щърковете от всички краища на Дивата гора. О. Василев, ДВ, 69.