РАЗМЍРЯМ, -яш, несв. (остар.); размиря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Размирявам. Да си иде [кметът] и да не размиря селото, че да не пакости и на сиромашта! А. Страшимиров, К, 51. Когато през 40-те години .. обхожда [Джинот] Македония, за да я опознае .., дойранският владика го изгонва от Дойран с думите: „Аз виждам, че ти си дошъл тук да размиряш българите. Тая вечер да си отидеш“. Е. Георгиев, ЛБП [еа]. Съзреше ли стрина Стойна някой да влезе с опинците си, размиряше махалата. Кр. Григоров, Р, 142. размирям се, размиря се страд.
РАЗМЍРЯМ СЕ несв. (остар.); размиря̀ се св., непрех. Размирявам се.