РА̀ЗМИСЪЛ, мн. -сли, м. и (остар.) ж. 1. Само ед. Процес на съсредоточено и задълбочено мислене, разсъждаване върху нещо; размишление, размишляване. Самичък се завръщах към моето село .. Занизаха се дни на неспокоен размисъл: за смисъла на човешкото съществуване, за живота и смъртта, за .. щастието. Мл. Исаев, Н, 44. Много нощи не спа [Ем. Станев], прекарваше в размисъл, в търсене, в четене. Ив. Сарандев, ЕС, 153. Настъпва моментът на разгрома и той трябва да избира — бягство .. или смърт .. Второто Сестрата нарича „безумие“. След мъчителен размисъл Докторът избира „безумието“. Н. Каралиева, Б, 107. Моят приятел започна да обмисля сюжета.. След неколкодневна размисъл той дойде до неоспоримото заключение, че романът трябва да бъде битов. Св. Минков, Избр. пр, 33. Той [командирът на полка] изслуша внимателно целия план [за офанзивата] .. След няколко минути на дълбока размисъл предстояха заповеди, които щяха да бъдат съдбоносни за изхода от битката днес. Ив. Мартинов, ДТ, 156-157. „Златното руно“ е книга, която тласка към размисъл. Лит. ХІ кл, 343. Потъвам в размисъл. Повод за размисъл.
2. Обикн. мн. Съдържание и резултат на мисловния процес у човека; мисъл, размишление, разсъждение. Съсредоточени в нерадостните размисли и предчувствия, те [дезертьорите] мълчаха, мислеха, припомняха си срещи и разговори със свои другари .. в окопите. Г. Караславов, ОХ ІІ, 321. Завръщаха се от вода девойки, вечерни сенки никнеха покрай брега на езерото.., а тя, унесена в размисли, като че забравяше да стане. П. Тодоров, И І, 43. — Как! .. Искаш да го вкараш в затвора? — Кой това? — стресна се Адил Мурад, изтръгнат от своите размисли върху загадките на живота. Ст. Дичев, ЗС І, 269. Ако не отида — току-виж ме изкарали страхливец! .. Мигар с подобни размисли и тревоги щях да затворя очи? Др. Асенов, СВ, 41-42.