РАЗМЍТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от размия като прил. 1. За твърдо или прахообразно вещество, материал — който се е разтворил във вода или друга течност и е образувал с нея еднородна смес. Известни сходства преславските плочки имат с керамични фрагменти от Самара. Техниката на рисунката с размити цветни глини върху плочки .. е широко разпространена .. в арабския свят. Ст. Ваклинов, ФСК [еа]. Ако растенията са слабички, може да им дадете малко храна. Най-лесно това може да направите, като .. с поливната вода внесете малко размит оборски тор. Земя, 2008, бр. 192 [еа]. И след най-бурния дъжд планинската вода е бистра. Мътилката е от размитата почва на някоя нива, която се е стопила безследно в дъжда. ЛФ, 1958, бр. 14, 3. Подземният поток си има свой набелязан път .. през проядени ями в размития варовик .. той се насочва към някоя сенчеста долина. З. Сребров, Избр. разк., 216.
2. За образ, изображение — който няма яснота, отчетливост, който е с неопределени очертания и неясни, бледи цветове. В дясната част на стената се виждаше изглед на вътрешността на микробуса и .. двамата агенти, събрани около камерата. В центъра се появи размит образ. Кадърът се разпадна. Ив. Златарски, ЦК (превод) [еа]. При дълги експозиции на фотоплаката изображенията върху нея излизат размити и неясни. ВН, 1960, бр. 2654, 4. // За очертание, контур на нещо — който не е ясен, отчетлив, точно определен. В най-добрия случай върху листа бяла хартия лъчите дават едно малко, зле оформено кръгче с размити очертания. Д. Лазаров, ОЛЕП, 18. И двете не откъсваха очи от екрана. По него .. стремително се мяркаха размити контури или блясваха ясни линии. Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа]. Абсорбционните спектри на твърдите и течните тела съдържат обикновено известен брой тъмни ивици [линии] с размити краища. Физ. Х кл, 1951, 176. // За цвят — който не е достатъчно ярък, ясен, който е по-блед, ненаситен; разводнен. При снимане с някои модели видеокамери в лоши условия се получават снимки с размити цветове. Δ Някои модели монитори са с по-размити цветове, без това да е дефект.
3. Прен. За понятие, явление, критерий, граница — който не е достатъчно определен, отчетлив, ясен; разводнен. Абсолютно убеден е [Янков] в „дясното“ бъдеще на България .. Смята, че у нас „ляво“ и „дясно“ са размити понятия. Банк., 2006, бр. 16 [еа]. И днес, във време на размити естетически критерии, Плевенската филхармония се радва на постоянен кръг меломани. Култ., 2003, бр. 20 [еа]. Докато в държавата има финансови проблеми, в общините няма как да бъде по-различно, особено при размити отговорности. Дем., 2002, бр. 137 [еа]. Както повечето понятия за психически феномени, така и всекидневното понятие за способност има размити граници. Без особени основания се приписват способности на хора, чиито постижения малко надхвърлят средното равнище. Б. Минчев, ОП [еа].